Трябваше да е мека. Мека, като бабините прегръдки. Затова решено бе да бъде еклерова. Трябваше да е сочна, като черешите, които заедно беряхме преди много лета... - пандишпан и захарен сироп. Да има нещо познато, мило и пухкаво, като онзи разкошен карамелов крем, който правехме на село и просто едва изтрайвахме да поизстине. И разбира се, орехи.
Как да изглежда? Идеята витаеше наоколо отдавна. Трябваше да
е с народни мотиви. Нещо шарено, повтарящо се, цветно. Което да напомня на
всички тези мили нещица... да напомня за баба.
Баба има много внуци, затова получи много торти.
Имаше мнооого допълнително. :)
Рецепти? Повярвайте ми, никога няма да искате да се захванете с подобна работа!
(Е, за крема и еклерите ще ви разкажа утре.)
Това е новата ми любимата ми торта. Наистина се топи в устата и беше тооооолкова вкусна...а за бисквитките отстрани, бих си поръчала специална партида...но същите, изрисувани и леко намазани с маслен крем :)) Беше страхотно Светле!Браво!
ОтговорИзтриванеКогато пожелаеш! :)
ОтговорИзтриване@->--
Позволяваш ли да си поплача, докато чета това?...
ОтговорИзтриванеМоята също навърши 80 в 2011... направих й сладкиши, правих и без повод...
От следващата година вече празниците не са същите
Благодаря ти за красивия пост!
Не зная кога си започнала това тук приключение, попаднах случайно и си гледам на порцийки и напосоки. Но страшно се зарадвах за теб, и се гордея, че познавам такъв човек, и много силно ти желая да ти носи сила, удовлетворение и нужния заряд!
Прегръдки!
:) Благодаря ти!
Изтриваненякъде пише ли колко пари е розовата торта че не видях
ОтговорИзтриване