Една усмивка, две усмивки, понякога
три,
понякога без, но със радост в
сърцето...
Понякога... Често - така ми се иска!
Да ти опиша усещането! Онова, което
ме кара да крача напред през
живота.
По пътища разни, през пек и мъгли.
И даже през сълзи, без смисъл, във
жажда
ме води напред, дърпа, дори да боли!
То там е, присъства със тихата сила
и носиш го заедно с кръста суров.
Онази приятелю, която и в теб се е
скрила,
(рисувайки времето)
онази съседка - Любов.
