Моят подарък...

 

... ще бъде невидим тази година. 

Няма да правя сладкиши. Няма да купувам вещи. Няма да има безкрайни списъци за изпълняване. Моят подарък... ще бъде вечен – ако не ти е нужен сега, можеш да си го вземеш по-късно. Можеш и просто да го предадеш нататък. Няма срок на годност. Няма луксозна опаковка. Не събира прах. Не съдържа калории. И е... много личен.

Тази година запитах тялото си – „Имаш ли нужда?”. „Имаш ли нужда от харна - изобилна, различна, празнична? От тежки софри и безспирна шетня? Имаш ли нужда от сладко? Нуждаеш ли се?”

„Не.”, отвърна ми...  Едно тихо не, стаено, блажено, надяващо се, че ще бъде чуто и послушано.

„Имаш ли нужда от вещи? От дрехи, от предметни блага?”

„Не.”, отвърна ми тихо...  Имам си всичко.”

„Какво тогава...?”

Моят подарък тази година... ще бъде мир. 

Ще бъде светлина – вътрешна, външна. Спокойствие. Ще бъде без суета, ще бъде полет над всички проблеми и трудности, за да можем по-мъдри с вас, да бродим в света... Ще бъде ръка за подкрепа, в точния час и момент. Ще бъде утеха. Ще бъде приетост. Ще бъда... до теб.

Тази година ще пращам усмивки - специални - с много слънце и нежност. За всички! Защото всички сме Божии чеда и заслужаваме да бъдем обичани, да обичаме и да изразяваме себе си по своя си начин. 

Пожелавам ти честност. Пожелавам ти вяра. Вяра в собствените сили и качества. Пожелавам ти сила и вдъхновение - да се раждаш нов, ненаранен и тръпнещ за живот във всеки един миг! По детски да си чист и да играеш със света.

Бъди себе си. Бъди различен, личен. Никой не може да бъде такъв, какъвто само ти можеш! Носиш магия, пламъче, кристалче... което отразява светлината по най-безупречен начин! Само почисти праха и страховете. 

Пожелавам ти да отвориш себе си и да се откриеш. Пожелавам ти да грееш! Пожелавам ти да Бъдеш. Светлина.