Лирично

Изследвам вътрешните измерения
на своята първична непоследователност.
Прескачам външните си задължения
и плувам в чистата мечтателност,
която ме измива от прахта...
Която ме разтваря във безплътност.
В която мога да летя
и всичко невъзможно е достъпно


***

Не искай нищо и не обещавай...
Бъди в момента!
Давай, давай, давай...


***

Една стъпка напред
една стъпка назад...
Една стъпка вляво,
една стъпка вдясно.

Една стъпка към теб,
една стъпка към мен.
Едно... дихание.

Едно дихание, един поглед, една усмивка.
Понякога толкова... е съвсем достатъчно.

Понякога.
Дори само вътрешно.

И стават чудеса.


***

The taste of love...
 How does it sound?
How does it feel?
How does it touch?
 How does it... all.

How does it all...


***

Душата ми не е от този свят.
И как копнее да си ходи у дома.

Душата ми... ръка в ръка със твоята душа...
Кога ли?


***

Плувам в облак от лунен прах.
Всяка прашинка - мълчание.
Всяко мълчание - семе.

А всяко семе съдържа желания,
крие неизречени думи,
променливи мисли... чувства.

Безкраен потенциал.


***

Колко е трудно,
колко е трудно да хванеш вятъра,
да устоиш на порива,
от грешките си да не се обезсърчиш.

Колко е трудно да имаш вярата
да имаш волята,
да не изпитваш страх, да продължиш...


***

Нагоре-надолу... все се скитаме.
Все се гоним, бягаме,
търсим, опитваме се.

Нагоре-надолу,
нагоре-надолу.
Борим се, с всички сили.

За един миг Боже -
към теб политаме и...
всичко е светлина.

Всичко е тишина.
Всичко е небеса...
Всичко е твоята воля.


***

Като някакъв сън се втурват моментите...
Като дим, като песен изплуват.

Кое как е било, заблуда ли, истина ли?
Било ли е, или така ни се струва?

Като пясък из пръсти изнизват се...
като дъх, като полъх... милувка.

Някога... Веднъж... Там... Беше. Ти.
Останалото - не съществува.


***

Колко много неща остават неизречени...
Колко любов стои несподелена...
Колко пъти глупаво се мислим за "обречени"
и сами градим оковите на своята вселена...


 ***

Пролет, лято, есен и зима...
Крачка след крачка
по пътя ни прашен.

Мои ли е, твой ли е...
Значение има ли?
Наш е...

А смисълът?
Пак вътре в нас.
Нека погледнем дълбоко

в душите, в сърцата си.
Нека не е  със страх.
Нека...

Част е от нас -
да изживеем тревогите.
да преодолеем оковите.

И да стигнем до себе си.


***

Къде съм в този момент?
Спирам - и дъх, и време, и крачка.
Някъде тук... и някъде в мен
аз намирам своето място.

Намирам и твоето.

Пътят ти преплита се с моя.
Дали за добро?
Да, за добро е.


***

Не изоставяй живота си!
В чужди ръце...
Да, те придават на глината форма,
но глината няма сърце.

А твойто е живо!
И как само тръпне
да вкуси съдбата си...


***


Искам да стигна звездите, приятелю...
Горе, високо, звездите.
Да ги попитам как разбират щастието,
и как преживяват през дните.

Дали осъзнават изцяло моментите?
Дали им тежи безкрайното време?
И когато имат въпрос... до кого допитват се?
Как са? Добре ли са? Или имат проблеми?

Дали като нас пътя си губят?
По орбита уж, но с поглед вперен назад?
Дали за нещо терзаят и чудят се?
Дали изпитват съмнение, страх?

Дали страдат, дали ги боли
от разстоянията и от самотата?
Дали изобщо се чувстват сами?
Или намират в себе си ядрото на нещата?
  
Дали имат вътрешен смисъл и цел?
И никога не им изневеряват.
Дали е силна вярата им - без предел -
приемат всички чудеса и се надяват

че някой ден и ние...
с отправени (и търсещи) към тях очи,
ще видим всъщност себе си.
Ще видим в себе си звезди.

1 коментар:

  1. Прекрасен блог! Особено лиричната му част.
    Ние /аз и приятели/ имаме страничка във фейсбук, където публикуваме мисли за любими творци, автори от всякакви области и изкуства.
    Ако искаш може да се присъединиш към нас, ти имаш талантливо перо!

    Ивелина

    P.S. Nymphaeaceae Ace е името ми във фейсбук.
    Надявам се това, че минах на "ти" в този и-мейл да бъде разтълкувано като жест на симпатия.
    успех!!

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...