Безглутенов сладкиш

В разните му там студени, зимни утрини какво да прави човек, ако не топли, сладки експерименти?

И когато е такъв период от годината, че някои разкрасителни и овкусителни елементи, като маслото, млякото и яйцата не са разрешени... с какво да експериментираме, ако не с брашна?

Тъй и моя милост, не я свъртя и намери в шкафа буркан с брашно - нахутено. Спомни си за оня божествен вкус на индийското бесан ладху (запържено в гхи нахутено брашно, с орехи, кокос, кардамон, захар и оформено на топки) и се зачуди ДАЛИ пък туй не може да стане на сладкиш? Разлетяха се тенджери, тигани и... се оказа, че може!

Рецептичка

2-3 добре узрели банана
шепа орехови ядки
1ч.ч. нахутено брашно
1с.л. бакпулвер
1с.л. какао
щипка канела
1/2 ч.ч мускавадо захар
50гр. натурален шоколад (разтопен или накълцан)
1/3 ч.ч. зехтин
2/3 ч.ч вода

Загряваме фурната до 180°C. Смесваме всички сухи съставки (без шоколада), прибавяме течните и разбъркваме. Негово величество можем да разтопим или да накълцаме на парченца - според това как искаме да го усещате в сладкиша. Приготвяме тавичка (моята беше правоъгълна). Нарязаните банани и едро накълцани орехи нареждаме на дъното, най-добре върху намазнена хартия за печене. Отгоре изсипваме сместа и печем 40-45 мин. Проверяваме с клечка дали центъра е сух. Обръщаме след като изстине (и не ровим с пръсти в тавата преди това, колкото и да сме любопитни :).

Реших да пробвам и вариант със запечено на сух тиган нахутено брашно. Принципно исках да го запържа до златисто в масло, ама нали са пости...

Получи се доста интересен вкус и аромат. Много силен и засищащ. Една две хапки и си абсолютно удовлетворен. Рецепта няма да ви дам (за сега), защото забърках всичко съвсем на око - малко кокосово мляко, орехи, канела, запеченото брашънце, бакпулвер и шарлан. Тепърва ще го разработвам и споделям.

Приятни експерименти! :)